Winning entries could not be determined in this language pair.There were 14 entries submitted in this pair during the submission phase. Not enough votes were submitted by peers for a winning entry to be determined.Competition in this pair is now closed. |
В уречения ден апартаментът на граф Улрик дьо Рувър бе готов. Графът уговори там среща за същата вечер с трима от най-известните парижки лекари. След това побърза да види Розет. Тя бе починала преди час. Улрик се върна в новото жилище и завари там стария си приятел Тристан, когото бе наредил да повикат и който го чакаше заедно с тримата лекари. - Можете да си вървите, господа - обърна се към последните Улрик. - Човекът, за когото исках да се консултирам с вас, го няма вече. Останал сам с граф Улрик, Тристан не се опита да го успокои, а се присъедини към скръбта му. Именно той уреди богатото погребение на Розет, за голяма изненада на цялата болница. Откупи вещите, които младата девойка бе взела със себе си, и които, след смъртта й, бяха станали собственост на администрацията. Сред тези вещи бе малката синя рокля, единствената рокля на бедното мъртво момиче. Пак под негово ръководство старите мебели на Улрик, от времето, когато живееше с Розет, бяха преместени в една от стаите на новия му апартамент. Само няколко дни по-късно Улрик потегли за Англия, решен да умре. Такава беше историята на нашия герой, до момента, в който го видяхме да прекрачва прага на кафе Дьо Фоа. Появата на Улрик развълнува силно посетителите. Мъжете станаха и го поздравиха като важна светска особа. Колкото до жените - пет минути обстрелваха те с погледи без капка свян почти смутения граф дьо Рувър, а любопитството им граничеше с недискретност. - Хайде, скъпи мой покойнико - каза Тристан, като покани Улрик да седне на запазеното за него място до Фани, - да отбележим с тост завръщането ви в света на живите. Госпожата – добави Тристан, като посочи към Фани, застинала зад своята маска, – госпожата ще ви влее малко разум в главата. А вие – каза съвсем тихо в ухото на младото момиче, – не забравяйте какво ви посъветвах да сторите. Улрик взе голяма пълна до ръба чаша и извика: - Пия за... - Не забравяйте, че политическите тостове са забранени – викна му Тристан. - Пия за Смъртта – каза Улрик поднасяйки чашата до устните си, след като поздрави съседката си с маската. - А аз – отговори Фани, като отпи на свой ред, – пия за младостта и любовта. И подобно на разкъсваща облак светкавица, пламенна усмивка пробягна под кадифената й маска. | Entry #19808 — Discuss 0 — Variant: Not specified
|
В уречения ден апартаментът на граф Улрик дьо Рурвър беше готов. Улрик покани същата вечер трима от най-известните лекари в Париж. След това отиде да вземе Розет. Беше умряла преди час. Улрик се върна в новото си жилище, където завари преятеля си Тристан. Беше го повикал предварително и сега той го чакаше заедно с тримата лекари. — Не ви задържам повече, господа, им каза Улрик. Жената, заради каято исках да ви консултирам, вече не съществува. Когато остана сам с граф Улрик, Тристан не направи опит да утеши болката му, но му съчувстваше от все сърце. Именно той уреди великолепното погребение на Розет, с което учуди цялата болница. Закупи вещите, които момичето беше донесло със себе си и които след смъртта ѝ бяха станали собственост на болничното ръководство. Сред тях се намираше и синята рокличка — едниствената, останала на бедната покойница. Той се погрижи и за пренасянето на старите мебели на Улрик, от времето, когато живееше с Розет, в една от стаите на новия му апартамент. Няколко дни по-късно, решен да намери смъртта си, Улрик замина за Англия. Ето какво минало стоеше зад гърба на този персотнаж, в момента, в който прекрачваше прага на кафе „Фуа”. С появата си Улрик предизвика силно вълнение сред събралото се множество. Мъжете се изправиха и го поздравиха според добрия тон. Жените обаче базсрамно впериха очи в граф дьо Рувър, който едва не се изчерви под петминутния обстрел на любопитните им до неблагоприличие погледи. — Драги ми мъртвецо — каза Тристан, приканвайки Улрик да заеме запазеното му до Фани място, — защо не оповестите зъвръщането си в света на живите с един тост? Дамата — посочи Фани, която не помръдваше, скрита зад маската си, — ще ви върне жеста. А вие — прошепна едва доловимо на ухото да младата жена, — не забравяйте съвета ми. Улрик взе една препълнена чаша и извика: — Пия... — Не забравяйте, че политическите тостове са забранени — подвикна му Тристан. — Пия за Смъртта — каза Улрик, — кимна на маскираната си съседка и поднесе чашата към устните си. — А аз — отговори Фани, отпивайки на свой ред, — пия за младостта, за любовта. Под кадифената маска блесна пламенна усмивка като светкавица, раздираща облак. | Entry #21839 — Discuss 0 — Variant: Not specified
|
В уречения ден, апартаментът на граф Улрик де Рувр беше готов. Улрик уговори среща там, за същата вечер, с трима от най-известните лекари в Париж. После изтича да потърси Розет. Тя беше умряла едва преди час. Улрик се върна в новото си жилище, където намери своя стар приятел Тристан, когото бе помолил да повикат. Той го чакаше заедно с тримата лекари. - Можете да си вървите, господа, им каза Улрик. Тази, за която исках да се консултирам с вас, вече не е между живите. Тристан, останал насаме с граф Улрик, не се опита да успокои мъката му, а се присъедини по братски. Той беше този, който уреди бляскавото погребение на Розет, за голямо учудване на цялата болница. Той откупи вещите, които младото момиче беше взело със себе си и които, след смъртта й, бяха станали собственост на администрацията. Сред тези вещи бе и малката синя рокля, единствената, която беше останала на клетата починала. Също той се погрижи и старите мебели на Улрик, от времето когато живееше с Розет, да бъдат закарани в една от стаите на новия му апартамент. Няколко дни по-късно, Улрик, решен да умре, замина за Англия. Такава беше историята на тази знатна особа до момента, в който влезе в салоните на кафене Фоа. Появата на Улрик предизвика голямо вълнение сред насъбралите се. Мъжете станаха и го поздравиха с почтителността на светски люде. Що се отнася до жените, те нагло държаха граф Рувр, почти смутен, в продължение на пет минути, под обстрела на своите любопитни до недискретност погледи. - Хайде, мой скъпи смъртнико, каза Тристан, канейки Улрик да седне на запазеното за него място до Фани, обявете с тост завръщането си в света на живите.Тази дама , добави Тристан, посочвайки Фани, неподвижна под своята маска, тази дама ще Ви обясни. А Вие, прошепна той в ухото на младата дама, не забравяйте какво Ви посъветвах. Улрик взе една голяма чаша, пълна догоре и извика: - Пия... - Не забравяйте, че политическите тостове са забранени, му викна Тристан. - Пия за Смъртта, каза Улрик, като вдигна чашата до устните си, след като поздрави маскираната си съседка. - А аз, отвърна Фани, отпивайки на свой ред.... пия за младостта, за любовта. И като разкъсваща облак светкавица ,една пламенна усмивка грейна под маската й от велур. | Entry #16798 — Discuss 0 — Variant: Not specified
|
На уречената дата, апартаментът на граф Улрих дьо Рувр беше готов. Улрих покани още същата вечер в него трима от най-прочутите парижки лекари. После изтича да доведе Розет. Тя беше издъхнала преди час. Улрих се върна в новия си дом и намери там бившия си приятел Тристан, когото бе поръчал да повикат и който го чакаше заедно с тримата лекари. - Можете да се оттеглите, господа - каза Улрих на последните. - Лицето, за което исках да се консултирам с вас, вече не е между живите. Тристан, останал сам с граф Улрих, изобщо не се опита да облекчи болката му, а братски я сподели с него. Той се зае с организацията на богатото погребение, устроено на Розет, за голямо учудване на цялата болница. Той откупи вещите, които девойката бе взела със себе си и които, след смъртта й, бяха станали собственост на администрацията. Сред тези вещи беше и скромната синя рокличка, единствената, останала на бедната покойница. Той се погрижи и за преместване на старите мебели на Улрих, останали от времето на живота му с Розет, в една от стаите на новия му апартамент. Скоро след това, Улрих, решил да сложи край на живота си, замина за Англия. Такива бяха предходните събития в живота на този герой, в момента когато той влезе в салоните на Кафе дьо Фоа. Пристигането на Улрих предизвика голямо раздвижване сред посетителите. Мъжете станаха и му отправиха обичайния за тяхната среда учтив светски поздрав. А жените държаха предизвикателно в продължение на пет минути граф дьо Рувр под кръстосания обстрел на погледите си, изпълнени с невъздържано любопитство. - Е, мой скъпи покойнико, - се обърна към него Тристан, като го покани да седне на отреденото за него място до Фани - обявете с тост връщането си в света на живите. - Госпожата, - добави Тристан, посочвайки Фани, застинала неподвижна под маската си - госпожата ще пие за ваше здраве. - А вие, - пошепна тихичко той на ухото на младата жена - не забравяйте какво Ви посъветвах. Улрих грабна една голяма чаша, напълнена до ръба и се провикна: - Пия за... - Не забравяйте, че политическите наздравици са забранени - му подвикна Тристан. - Пия за Смъртта, - каза Улрих, поднасяйки чашата към устните си, след като отправи поздрав към маскираната си съседка. - А аз, - отговори Фани, отпивайки на свой ред - ... пия за младостта, за любовта. И като светкавица, раздираща облак, сияйна усмивка огря лицето й под кадифената маска. | Entry #19135 — Discuss 0 — Variant: Not specified
|
В уречения ден, апартаментът на граф Юлрик дьо Рувр беше готов. Юлрик определи среща там за същата вечер на трима от най-прочутите парижки лекари. След това се втурна да доведе Розет. Беше починала само преди час. Юлрик се върна в новото си жилище, където намери Тристан, своя стар приятел, когото бе разпоредил да повикат, и който го очакваше заедно с тримата лекари. -Можете да се оттеглите, господа- каза им Юлрик. Лицето, заради което исках да се посъветвам с вас, вече не е между живите. Останал насаме с граф Юлрик, Тристан не се опита да смири скръбта му, а я сподели с братско съпричастие. Именно той бе начело на бляскавата погребална церемония, която устроиха на Розет за голямо удивление на цялата болница. Той откупи вещите,които девойката бе донесла със себе си, и които след нейната смърт бяха станали собственост на управата. Сред тези вещи беше и малката синя рокля, единствената останала на клетата покойница. Той се погрижи също така старото обзавеждане на Юлрик от времето на съжителството му с Розет да бъде пренесено в една стая от новия му апартамент. Само няколко дни по-късно Юлрик, решен да умре, отпътува за Англия. Такава бе предисторията на този герой , когато пристъпи в салоните на кафе дьо Фоа. Появата на Юлрик предизвика голямо раздвижване сред присъстващите. Мъжете се изправиха и му поднесоха почитанията си със светска любезност. Колкото до жените, те нахално държаха пет минути почти притеснения граф дьо Рувр под обстрела на любопитните си до крайност погледи. - Хайде, скъпи ми покойнико- рече Тристан, настанявайки Юлрик на мястото, което му беше запазил до Фани- оповестете с наздравица Вашето завръщане в света на живите. Дамата-добави Тристан, посочвайки Фани, неподвижна под своята маска- дамата ще пие за Ваше здраве. А Вие- промълви той съвсем тихо на ухото на младата жена-не забравяйте какво Ви посъветвах . Юлрик взе голяма, пълна догоре чаша и извика: -Пия... -Не забравяйте, че политическите наздравици са забранени-подвикна му Тристан. -Пия за Смъртта- каза Юлрик, поднасяйки чашата към устните си, след като бе поздравил маскираната си съседка. -А аз- отвърна Фани, отпивайки на свой ред-...аз пия за младостта, за любовта. И като светкавица, раздираща облак, пламенна усмивка засия под кадифената й маска. | Entry #15914 — Discuss 0 — Variant: Not specified
|
В уречения ден апартаментът на граф Улрих дьо Рувър беше готов. Същата вечер Улрих покани в дома си трима от най-известните парижки лекари. После се втурна да търси Розет. Тя беше издъхнала преди час. Когато се прибра в новото си жилище, Улрих намери своя стар приятел Тристан, когото беше повикал и който го чакаше с тримата лекари. - Можете да си вървите, господа - обърна се към тях Улрих. Жената, заради която ви повиках, я няма вече. Щом остана сам с граф Улрих, Тристан не се опита да го утеши, но споделяше болката му като брат. Именно той организира великолепното погребение, което направиха на Розет за голямо учудване на цялата болница. Той откупи вещите, които младата жена беше донесла и които след смъртта й бяха станали собственост на администрацията. Сред тези вещи беше и малката синя рокля, единствената, която остана на бедната покойница. Освен това, благодарение на него, старите мебели на Улрих от времето, когато живееше с Розет, бяха пренесени в една от стаите на новия му апартамент. Това стана няколко дни след като Улрих, решен да умре, заминаваше за Англия. Такива бяха преживелиците на нашия герой до момента, в който влизаше в кафене дьо Фои. Появата на Улрих предизвика голямо раздвижване сред присъстващите. Мъжете станаха и го поздравиха учтиво според етикета. Що се отнася до дамите, те обстрелваха граф дьо Рувър, леко смутен от дръзките им погледи, в продължение на пет минути с почти недискретно любопитство. —Елате, скъпи мой покойнико - каза Тристан, като настани Улрих до Фани, на мястото, което му беше запазил - ознаменувайте с един тост вашето завръщане в света на живите. Дамата - допълни Тристан, като имаше предвид Фани, която се криеше неподвижна зад своята маска - дамата ще ви приглася. А вие, - прошепна на ухото на младата жена - не забравяйте какво ви поръчах. Улрих взе една чаша, пълна догоре, и се провикна: — Пия… — Не забравяйте, че тостовете за политика са забранени - извика Тристан. — Пия за смъртта - каза Улрих, като поднесе чашата към устните си, след като беше поздравил маскираната жена, която стоеше до него. —А аз - отвърна Фани, като отпи на свой ред - пия за младостта, за любовта. И както светкавица разкъсва облаците, лека усмивка заигра под велурената маска. | Entry #21973 — Discuss 0 — Variant: Not specified
|
На определения ден, апартаментът на граф Улрик де Рувр бе завършен. Улрик договори срещата там, за същата вечер, с трима от най-видните доктори на Париж. После се втурна да търси Розет. Един час бе изминал, откак тя бе умряла.Улрик се върна в новото си жилище и там завари своя стар приятел Тристан, когото бе настоял да извикат, и сега той го чакаше заедно с тримата лекари. -Господа, можете да си тръгвате, съобщи им Улрик. Дамата, за която пожелах да се консултирам с вас, вече не е между живите. Тристан, останал насаме с граф Улрик, не направи опит да утешава мъката му, а прояви братско съпричастие. Самият той уреди бляскавото погребение на Розет, за голяма изненада на цялата болница. Откупи вещите, които младото момиче беше донесло със себе си, и които, след нейната смърт, бяха станали собственост на администрацията. Сред вещите бе и малката синя рокля, която единствено бе останала на клетата покойна. Същевременно, той се погрижи старите мебели на Улрик от времето, когато живееше с Розет, да бъдат откарани в една от стаите на неговия нов апартамент. Няколко дни по-късно, Улрик, решил да умира, замина за Англия. Такава беше историята на тази знатна особа до момента, в който Улрик пристъпи прага на салоните на кафене Фоа. Появата му предизвика голямо раздвижване сред насъбралото се множество. Мъжете се надигнаха и го поздравиха с почтителността на светски люде. А що се отнася до жените, то техните любопитни до недискретност погледи безцеремонно държаха посмутения граф Рувр под своя обстрел в продължение на пет минути. -Хайде, скъпи мой мъртвецо, каза Тристан, настанявайки Улрик на мястото, което бе запазил предварително до Фани,- обявете с наздравица своето завръщане към света на живите. -Дамата, продължи Тристан, обръщайки се към Фани, която бе застинала неподвижно зад маската си, -дамата ще се присъедини към вас. А вие не забравяйте молбата ми- прошепна той в ухото на младата жена. Улрик грабна една голяма, пълна до самия ръб, чаша и възкликна: —....Ще пия за.. —Имайте пред вид, че политическите наздравици са забранени- подвикна му Тристан. —Аз ще пия за Смъртта- обяви Улрик и, след като поздрави маскираната особа до себе, допря чашата до устните си. А аз, – отвърна Фани, отпивайки на свой ред, пия за младостта, за любовта. И пламенна усмивка, подобно на мълния разкъсваща облак, проблесна под кадифената й маска. | Entry #16816 — Discuss 0 — Variant: Not specified
|
В уречения ден, апартаментът на граф Улрих дьо Рувр беше готов. Там Улрих даде среща още същата вечер на трима от най–прочутите лекари в Париж. После той изтича при Розет. Тя беше починала само преди час. Улрих се завърна в новото си жилище, където намери стария си приятел Тристан, когото беше поръчал да извикат и който го чакаше с тримата лекари. Можете да се оттеглите, господа, каза им Улрих. Лицето, за което исках да се консултирам с вас вече не съществува. Тристан, останал сам с граф Улрих, не се опита да успокои неговата болка, а братски се присъедини към нея. Той сам организира блестящата погребална церемония на Розет, за голяма изненада на цялата болница.Откупи предметите, които девойката беше взела със себе си и които след нейната смърт бяха станали собственост на болничната администрация. Между тези предмети беше и късата синя рокля, единствената, която беше останала на горката починала. Пак той се погрижи старите мебели на Улрих, от времето когато живееше с Розет, да бъдат пренесени в една стая в новия му апартамент. Това се случи няколко дни след като Улрих, решен да умре, се отправи към Англия. Такова беше миналото на тази особа в момента, в който влизаше в салоните на кафенето „Фой”. Появявянето на Улрих предизвика голямо раздвижване сред присъстващите. Мъжете станаха и го поздравиха с изтънчеността на светски хора. Колкото до жените, пет минути те държаха нагло граф Рувр, почти смутен, под барабанния огън на любопитните си до недискретност погледи. -Хайде, скъпи ми покойнико, каза Тристан като настани Улрих на запазеното за него място до Фани, отбележете завръщането си в света на живите с вдигането на тост. Дамата, добави Тристан посочвайки Фани застинала под маската си, дамата ще направи същото. А Вие, каза той съвсем тихо на ухото на девойката, не забравяйте какво Ви препоръчах. Улрик взе голяма чаша напълнена до горе и извика : – Пия.... – Не забравяйте, че политическите тостове са забранени, извика му Тристан. – Пия за смъртта, каза Улрик поднасяйки чашата към устните си след като беше поздравил маскираната си съседка. – А аз, отговори Фани пиейки на свой ред...пия за младостта, за любовта. Както светкавица разрязва облак, така пламенна усмивка грейна под велурената й маска. | Entry #20461 — Discuss 0 — Variant: Not specified
|
В уречения ден апартаментът на граф Юлрик дьо Рувр бе готов. Юлрик уговори час за преглед същата вечер с трима от най-известните лекари на Париж. После хукна за Розет. Час преди това тя бе починала. Юлрик се завърна в новия си дом, където завари стария си приятел Тристан, комуто се бе обадил и който го чакаше с тримата лекари. — Можете да се вървите, господа – каза Юлрик. – Лицето, за което поискахме прегледа, вече не е между живите. Останал насаме с граф Юлрик, Тристан не направи опит да облекчи болката му, а по-скоро да я подели с него по братски. Той беше този, който – за учудване на цялата болница – организира великолепно погребение на Розет. Купи вещите, които момичето беше донесло със себе си и които след смъртта ѝ бяха станали собственост на администрацията. Сред тези вещи беше синята рокличка – единствената останала вещ на бедното момиче. Старите мебели на Юлрик от времето, когато бе живял с Розет, бяха пренесени в една от стаите в новия му апартамент. Това се случи само няколко дни след като решилият да сложи край на живота си Юлрик се бе отправил за Англия. Такава бе историята на човека, току-що влязъл в салоните на кафене „Фоа”. Пристигането на Юлрик предизвика голямо оживление сред посетителите. Мъжете станаха и го поздравиха по светски вежливо. Жените от своя страна най-безочливо държаха граф дьо Рувр прав цели пет минути, през които той трябваше да понася канонадата на любопитните им до недискретност погледи. — Хайде, драги ми покойнико – каза Тристан, като седна до Юлрик на запазеното за него място до Фани, – дайте знак за тост по случай завръщането си в света на живите. Мадам – добави Тристан, като посочи Фани, която седеше неподвижно с маска на лицето, – мадам ще ви обезщети. А вие – прошепна той на ухото на младата жена – не забравяйте какво съм ви заръчал. Юлрик вдигна голяма чаша, пълна до горе, и възкликна: — Пия за… — Не забравяйте, че тостовете на политическа тема са забранени! – напомни му Тристан. — Пия за Смъртта – каза Юлрик, поднасяйки чашата до устните си, след като преди това се поклони на съседката си с маска на лицето. — А аз – каза Фани на свой ред – пия за младостта и за любовта. – И подобно на мълния, пронизваща облачното небе, усмивка грейна на лицето ѝ, скрито под кадифената маска. | Entry #16447 — Discuss 0 — Variant: Not specified
|
В определения ден апартаментът на граф Юлрик де Рувр беше готов. В него Юлрик още същата вечер покани трима от най-известните лекари в Париж. След това хукна да търси Розет. Тя беше умряла преди час. Юлрик се върна в новото си жилище, където намери своя стар приятел Тристан, когото беше поръчал да извикат и който го чакаше с тримата лекари. —Можете да си тръгвате, господа, - им каза Юлрик. - Човекът, за когото исках да се консултирам с вас, вече не съществува. Тристан, останал сам с граф Юлрик, не се опита да успокои болката му, а по братски я сподели. Именно той планира пищното погребение, което направиха на Розет за голямо учудване на цялата болница. Той откупи предметите, които девойката беше взела със себе си и които след нейната смърт бяха станали собственост на администрацията. Измежду тези предмети беше малката синя рокля, единствената останала на бедната покойница. Благодарение на неговите грижи, и старата покъщнина на Юлрик от времето, когато живееше с Розет, беше пренесена в една от стаите в новия му апартамент. Това стана няколко дни, след като Юлрик, решен да умре, замина за Англия. Такова беше миналото на тази особа в момента, в който той влезе в салона за кафе на Фой. Пристигането на Юлрик предизвика голямо вълнение в присъстващите. Мъжете станаха и му отправиха учтив поздрав като хора от висшето общество. Колкото до жените, в продължение на пет минути те безочливо държаха почти смутения граф де Рувр под обстрела на техните погледи, любопитни до недискретност. —Хайде, скъпи мой покойнико, - каза Тристан, като караше Юлрик да седне на мястото до Фани, което беше запазено за него, - отбележете с един тост Вашето завръщане в света на живите. Мадам - добави Тристан, посочвайки Фани, неподижна зад своята маска, - мадам ще вдигне чаша за Ваше здраве. А Вие, - каза той тихо на ухо на младата жена, - не забравяйте какво Ви посъветвах. Юлрик взе една голяма пълна догоре чаша и извика: — Пия.... —Не забравяйте, че политическите тостове са забранени – му извика Тристан. —Пия за Смъртта - каза Юлрик, като поднасяше чашата към устните си, след като поздрави маскираната си съседка. — А аз... - отговори Фани, отпивайки на свой ред – аз пия за младостта, за любовта. И като светкавица, която разкъсва облак, една пламенна усмивка светна под маската от велур. | Entry #17992 — Discuss 0 — Variant: Not specified
|
В уречения ден, апартаментът на граф Улрик дьо Рувр беше подготвен, където същата вечер Улрик се срещна с трима от най-известните лекари в Париж. След това хукна да вземе Розет. Тя беше починала преди час. Улрик се върна в новия си дом, където завари своя стар приятел Тристан, който му се беше обадил и го чакаше с трима лекари. - Можете да се оттеглите, господа, каза им Улрик. Лицето, за което исках да се консултирам с вас, вече го няма. Тристан остана сам с граф Улрик, без да се опита да успокои болката му, но беше по братски съпричастен към нея. Той беше този, който организира тържественото погребение в чест на Розет, за голямо учудване на цялата болница. Той откупи вещите, които момичето беше донесло със себе си, и след смъртта ѝ щяха да станат собственост на администрацията. Сред тези вещи беше малката синя рокля, единствената, която остана на бедната покойница. Също с негова помощ, старата покъщнина на Урлик, останала от съжителството му с Розет, беше превозена и поставена в една стая на новия му апартамент. Това беше няколко дни след като Урлик, който бе решил да умре, замина за Англия. Такова беше миналото на този герой в момента на влизането му в салона на кафе Фой. Пристигането на Урлик предизвика голямо вълнение на събранието. Мъжете станаха и учтиво го поздравиха като хора от висшата класа. Що се отнася до жените, те нагло задържаха за пет минути граф дьо Рувр, който бе съвсем смутен от техните погледи, толкова любопитни и недискретни. - Хайде, скъпи мой мъртвецо, каза Тристан, като накара Урлик да седне на мястото до Фани, което му беше запазил, да вдигнем тост за Вашето завръщане в света на живите. Госпожо, добави Тристан сочейки Фани, без да мръдне под маската си, госпожата ще Ви даде доказателство. А Вие, прошепна той в ухото на младата жена, не забравяйте какво Ви посъветвах. Урлик взе голяма чаша пълна до горе и се провикна: - Пия… - Не забравяйте, че политическите тостове са забранени извика му Тристан. - Пия за Смъртта, каза Урлик приближавайки чашата до устните си, след като поздрави маскираната си съседка. - А аз, каза Фани, отпивайки на свой ред… пия за младостта, за любовта. И подобно на мълния, която разцепва облака, пламенна усмивка озари лицето ѝ под кадифената маска. | Entry #16277 — Discuss 0 — Variant: Not specified
|
На уречения ден, апартаментът на граф Улрик дьо Рувр беше готов. Там Улрик свика трима от най-прочутите лекари в Париж. След това, той се втурна да извика Розет. Тя беше починала само преди час. Улрик се върна в новото си жилище, където откри своя стар приятел Тристан, когото беше накарал да доведат, и който го очакваше там с тримата лекари. —Господа, можете да си вървите, обърна се към тях Улрик. Лицето, за което исках да се консултирам с вас, не съществува вече. След като остана сам с граф Улрик, Тристан не се опита да успокои мъката му, а братски му съчувстваше. Той беше този който организира разкошното погребение на Розет, за голямо учудване на цялата болница. Той откупи всички вещи, които младата жена беше донесла със себе си, и които след смъртта и станаха собственост на администрацията. Сред тези вещи беше и малката синя рокля, единствената, която бедната мъртва жена беше запазила. Той се погрижи и цялата стара покъщнина на Улрик, от времето когато той живееше с Розет, да бъде преместена в една стая в новия му апартамент. Всичко това се случи само няколко дни, след като Улрик, решен да умре, замина за Англия. Това бяха събитията от живота на този наш герой, предшестващи момента, в който той посети салоните на кафене Фой. Пристигането на Улрик предизвика оживление сред събралите се хора. Мъжете се изправиха и го поздравиха учтиво, както всеки би направил. Що се отнася до жените, те се държаха нахално през петте минути, докато граф дьо Рувр смутено минаваше под техните любопитни, несдържани погледи. — Да вървим, мой скъпи смъртнико, каза Тристан, подканвайки Улрик да седне на мястото до Фани, което беше запазено за него, оповестете с тост вашето завръщане в света на живите. А тази дама, добави Тристан, сочейки Фани, която стоеше неподвижна зад своята маска, тази дама ще ви даде причина за това. А вие, каза той съвсем тихо на ухото на младата жена, не забравяйте, това което ви посъветвах. Улрик взе една голяма пълна до горе чаша и се провикна: —Пия зa.... —Не забравяйте, че политическите тостове са забранени, извика му Тристан. —Пия за Смъртта, каза Улрик поднасяйки чашата към устните, след като поздрави маскираната жена седяща до него. —А аз, отговори Фани, отпивайки на свой ред…, аз пия за младостта, за любовта. И като светкавица разкъсваща облак, една огнена усмивка разцъфна зад нейната маска от велур. | Entry #16630 — Discuss 0 — Variant: Not specified
|
Из « Сцени, от живота на бохема » от Анри Мюрже В уречения ден, апартаментът на граф Улрик дьо Рувр беше готов. Улрик беше поканил там същата вечер трима от наи-известните лекари в Париж. След това изтича да намери Розет. Тя тъкмо беше умряла преди един час. Улрик се върна в новото си жилище, където намери стария си приятел Тристан, който беше извикан по-рано и който го чакаше заедно с тримата лекари. - Господа, може да си ходите- им каза Улрик. Личността, заради която ви бях извикал за консултация, не съществува вече. Тристан, останал сам с граф Улрик даже не се опита да успокои болката му, но като брат го състрадаваше. На него се падна честта да ръководи тържествената погребална церемония, посветена на Розет, за голямо очудване на цялата болница. Той , същият, изкупи и всички лични вещи , които младото момиче беше взело със себе си и които след нейната смърт бяха преминали в притежание на болничната администрация.Между тези вещи се намираше и малката синя рокля- единствената , която беше останала на бедната покойница. На неговите плещи легна също и старата мебелировка на Улрик, от времето, когато още живееше с Розет, и която беше преместена в една от стаите на новия му апартамент. Бяха изминали не много дни, след като Улрик, решен да умре, замина за Англия. Такова беше предходното състояние на този герой в момента, в който той прекрачваше прага на салоните в кафе "Фоа". Пристигането на Улрик предизвика голямо брожение между хората. Мъжете се изправяха и му отправяха куртоазни, светски поздрави . Що се отнася до жените, те се държаха невъзмутимо и в продължение на близо пет минути граф Рувр беше почти заклещен под обстрела на техните погледи, любопитни до липса на всякаква дискретност. - Е, скъпи мой мъртвецо, каза Тристан , карайки Улрик да седне на мястото, което му беше запазил самият той, до Фани, -да отбележим с тост Вашето завръщане в света на живите. -Мадам, обърна се Тристан към Фани, неподвижна зад своята маска-Мадам ще пие във Ваша чест. -А вие -каза той тихо на ухото на младата жена -не забравяйте това, което ви посъветвах. Улрик взе една голяма чаша пълна до горе и извика - Пия.... - Не забравяйте, че политическите тостове са забранени- му извика Тристан. - Пия за Смъртта -каза Улрик, поднасяйки чашата към устните си, след като беше вече поздравил своята маскирана дама в съседство. - А аз -каза Фани на свой ред, отпивайки....-пия за младостта, за любовта. И както една светкавица, пронизва облакa, така една пламенна усмивка се запали под нейната маска от велур. | Entry #19897 — Discuss 0 — Variant: Not specified
|
На уречения ден, в апартамента на граф Ulric Rouvres беше готов. Ulric там Направих среща за същата вечер трима от най-известните лекари на Париж. Тогава той се кандидатира за Розета. Тя е починала преди час. Ulric отиде в новия си дом, където той намери своя стар приятел Тристан, той се обади и ме чакаше с трима лекари. -Можете да се оттегли, господа, "каза Ulric него. Лицето, за което исках да те видя повече. Tristan, оставен сам с Графа Ulric, не се опитвайте да успокои болката си, но там братски асоциации. Той беше този, който е режисьор на прекрасния погребението, че е трябвало да Rosette, за учудване на цялата болница. Той купи обектите, които момичето беше донесъл със себе си, и след смъртта му, става собственост на администрацията. Сред тези обекти е малка синя рокля, която единствено остана лошото мъртвите. Чрез него като стари мебели Улрик, когато той е живял с Rosette, е транспортиран в една стая на новия си апартамент. Беше няколко дни след Ulric решава да умре, оставяйки за Англия. Те са били в историята на този герой, когато той влезе в залите на кафе Фой. Пристигането на Ulric предизвика голямо вълнение в събранието. Мъжете станаха и се обърнали към него спасението учтиви хора в света. Що се отнася до жените, те смело се изправи за пет минути граф Rouvres почти неудобно под батерията на очите им, любопитен да недискретност. Хайде, скъпа моя мъртвец, каза Тристан седна до Ulric вместо което бе запазен с Фани, докладва тост гърба си в живия свят. Г-жо, "каза Тристан посочи Фани неподвижно под маската си, мадам щете причина. А ти, той прошепна в ухото на младата жена, не забравяйте това, което съм препоръчва. Ulric взе голяма чаша пълна до горе и възкликна: -Аз пия .... -Не забравяйте, че политическите тостове са забранени извика Тристан. -Аз пия до смърт, каза Ulric облечен чашата до устните си, след като поздрави съседа си скрит. И аз отговорих Фани пиене своя страна ... Аз пия за младостта, любовта. И подобно на мълния чудесен облак, пламък усмивка свети под негово кадифена маска. | Entry #17660 — Discuss 0 — Variant: Not specified
|